JoyDimitrova (Радост Димитрова)
41 129
31.08.2016 г., 19:54 ч.

На балкона 

  Поезия » Друга
491 1 6

Сама...

и под тласкащото кръв сърце

пространството е празно

като дървена кутия за бижута.

Обеците на ухото

станаха ми твърде много,

а главата ми така  се лута

между небето и поредната ми глупост.

Отровата стои си тихо

на дъното на чекмеджето

да ми напомня,че съм никой

и нямам власт над битието.

© Радост Димитрова Всички права запазени

Авторът няма бележки, само чувства, които нито разбира, нито контролира

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??