JoyDimitrova (Радост Димитрова)
41 129
31 авг. 2016 г., 19:54

На балкона 

  Поэзия » Другая
507 1 6

Сама...

и под тласкащото кръв сърце

пространството е празно

като дървена кутия за бижута.

Обеците на ухото

станаха ми твърде много,

а главата ми така  се лута

между небето и поредната ми глупост.

Отровата стои си тихо

на дъното на чекмеджето

да ми напомня,че съм никой

и нямам власт над битието.

© Радост Димитрова Все права защищены

Авторът няма бележки, само чувства, които нито разбира, нито контролира

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??