31 авг. 2016 г., 19:54

На балкона 

  Поэзия » Другая
5.0 / 3
614 1 6
Сама...
и под тласкащото кръв сърце
пространството е празно
като дървена кутия за бижута.
Обеците на ухото
станаха ми твърде много,
а главата ми така се лута
между небето и поредната ми глупост.
Отровата стои си тихо
на дъното на чекмеджето
да ми напомня,че съм никой
и нямам власт над битието.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Димитрова Все права защищены

Авторът няма бележки, само чувства, които нито разбира, нито контролира

Предложения
  • Ночью морозной Луна засветила, На землю сквозь вьюгу свой свет опустила. В оконце избы свет ночной п...
  • ОБУСТРОЙСТВО (глава 10) 1. И не пришло ли время сказать то, что не говорено, а многие сильны желание...
  • Весь мир - театр Актёры разобрали роли авторитетов, На сцене свет, а в зале нет свободных мест Быть ...

Ещё произведения »