2 nov 2011, 6:07

На банкет

  Poesía » Otra
1.3K 5 18

Тук е за живите и за здравите.
Аз какво правя тук?
Ама – дошъл съм, седнал съм, давайте,
каквото наливате. Смук!

Гледам, където не е за гледане.
Мисля, което не е.
Е, от големите чаши, за сведен`е,
трябват ми трички поне.

Това ли е всичкото? - питам. Това е.
Било. Кукуво лято и Мук.
Кой откъдето. Аз съм с трамвая.
Хайде – куцук, куцук…

Животът е сложил добрата си маска,
даде да пийна, да ям.
И ще ме помни. До спирката, максимум.
Няма да бързам дотам.

А на пресечката може да кривна.
В градинката, да поостана.
Ей тъй, на себе си да се усмиВна,
както отдавна се каня.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Райчо Русев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...