На банкет
Тук е за живите и за здравите.
Аз какво правя тук?
Ама – дошъл съм, седнал съм, давайте,
каквото наливате. Смук!
Гледам, където не е за гледане.
Мисля, което не е.
Е, от големите чаши, за сведен`е,
трябват ми трички поне.
Това ли е всичкото? - питам. Това е.
Било. Кукуво лято и Мук.
Кой откъдето. Аз съм с трамвая.
Хайде – куцук, куцук…
Животът е сложил добрата си маска,
даде да пийна, да ям.
И ще ме помни. До спирката, максимум.
Няма да бързам дотам.
А на пресечката може да кривна.
В градинката, да поостана.
Ей тъй, на себе си да се усмиВна,
както отдавна се каня.
© Райчо Русев All rights reserved.
))