На Барикадата...

На Барикадата...

Ти бе и хубава, и млада,

и с ореол от нежността,

а само аз на барикадата

бях твой защитник във страстта...

Дори и мъжката фантазия

да създаде не би могла –

мечти, по – прелестни от тази,

с която бе при мен дошла...

От теб тъй светлина струеше

с фотонни, буйни ветрове,

че питах се: нима не беше

от други, звездни светове!...

Налитаха „вразѝ безумни“

връз барикадата ми с гняв,

а нямах доводи разумни

да водя преговори с тях...

Тогава проумях, че трябва

на тази барикада там –

опазя  ли те, да ме радва,

дори да ме оставиш сам...

... И би било това мечтаната

награда с прелестен финес,

и по – добра от обещаната

от  време, тъй далечно  днес...

(... че аз съм от „ония птици” –

устойчив с времето хибрид

на елегични романтици

от най – изчезващия вид...)

...а всеки ден на барикадата

и всеки отвоюван час:

са най – върховната награда

за твоята чаровна Страст!...             

Имало едно време...