3.07.2020 г., 16:31

На Барикадата...

629 0 0

 

На Барикадата...

 

Ти бе и хубава, и млада,

и с ореол от нежността,

а само аз на барикадата

бях твой защитник във страстта...

 

Дори и мъжката фантазия

да създаде не би могла –

мечти, по – прелестни от тази,

с която бе при мен дошла...

 

От теб тъй светлина струеше

с фотонни, буйни ветрове,

че питах се: нима не беше

от други, звездни светове!...

 

Налитаха „вразѝ безумни

връз барикадата ми с гняв,

а нямах доводи разумни

да водя преговори с тях...

 

Тогава проумях, че трябва

на тази барикада там –

опазя  ли те, да ме радва,

дори да ме оставиш сам...

 

... И би било това мечтаната

награда с прелестен финес,

и по – добра от обещаната

от  време, тъй далечно  днес...

 

(... че аз съм от „ония птици” –

устойчив с времето хибрид

на елегични романтици

от най – изчезващия вид...)

 

...а всеки ден на барикадата

и всеки отвоюван час:

са най – върховната награда

за твоята чаровна Страст!...             

 

Имало едно време...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...