Eva (Ами Тола)
76 58
6 jun 2006, 23:04

На баща ми 

  Poesía
1708 0 6

(посветено на баща ми, който почина на 30.05.2006)

Стихотворения написах много,

съжалявам - ни едно не бе за теб.

Болките лекувах ги със слово,

често болеше ме  от теб.

Каквото и да кажа - превръща се във бреме

и чудя се защо ли пиша и сега,

дали защото отиде си без време,

или сълзите ми попива ги листа?

И ето ме - болезнено ранена,

а знам, че ти не си виновен и сега

не би искал да ме видиш разярена

към нелепата действителност-съдба.

Не можах дори и да ти кажа

едно простичко благодаря,

нито имах шанса да докажа

колко много всъшност те ценя.

И болката може би от там се ражда,

че няма да мога да ти споделя

това, което занапред ме чака,

нито ти показах, че вече съм жена.

Единственото, което мога да ти дам,

е чест, признателност, любов,

ще се гордееш там, където си и знам,

че това желал си цял живот.

 

 

 

 

© Ами Тола Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • сълза
    прекрасно е
  • Толкова е красиво и прочувствено,че честно се поразплаках,защото знам какво е да загубиш близак и знам че болката е голяма,но тази болка ще направи от теб един прекрасен и силен човек...
    А това че пишеш когато ти е трудно е възхитително...
    Моите съболезнования
  • Ева, ако не за друго, а аз съм сигурна че има за какво друго, то с този стих със сигурност си дала на татко си повод, за да се гордее с теб!!!
  • Невероятно е...и много съжалявам,знам какво ти е...
  • Боже... прекрасно е!!!! Нямам думи- развълнува ме, представям си на теб какво ти е.
  • Браво Ева!
    С такава дъщеря всеки баща би се гордял!
Propuestas
: ??:??