На баща ми

Poetry

2K 0 6

(посветено на баща ми, който почина на 30.05.2006)

Стихотворения написах много,

съжалявам - ни едно не бе за теб.

Болките лекувах ги със слово,

често болеше ме от теб.

Каквото и да кажа - превръща се във бреме

и чудя се защо ли пиша и сега,

дали защото отиде си без време,

или сълзите ми попива ги листа?

И ето ме - болезнено ранена,

а знам, че ти не си виновен и сега

не би искал да ме видиш разярена

към нелепата действителност-съдба.

Не можах дори и да ти кажа

едно простичко благодаря,

нито имах шанса да докажа

колко много всъшност те ценя.

И болката може би от там се ражда,

че няма да мога да ти споделя

това, което занапред ме чака,

нито ти показах, че вече съм жена.

Единственото, което мога да ти дам,

е чест, признателност, любов,

ще се гордееш там, където си и знам,

че това желал си цял живот.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

the_resident_evil (Заразно Зло)

сълза
прекрасно е

2007-11-25T23:22:45+02:00
elmo_toper (Елмо)

Толкова е красиво и прочувствено,че честно се поразплаках,защото знам какво е да загубиш близак и знам че болката е голяма,но тази болка ще направи от теб един прекрасен и силен човек...
А това че пишеш когато ти е трудно е възхитително...
Моите съболезнования

2007-04-26T21:24:33+03:00
Lilly (Лилия)

Ева, ако не за друго, а аз съм сигурна че има за какво друго, то с този стих със сигурност си дала на татко си повод, за да се гордее с теб!!!

2006-06-07T13:52:04+03:00
Изгонена_от_Рая (Ава)

Невероятно е...и много съжалявам,знам какво ти е...

2006-06-07T13:49:50+03:00
Nemirnica (Гергана С)

Боже... прекрасно е!!!! Нямам думи- развълнува ме, представям си на теб какво ти е.

2006-06-07T00:21:45+03:00