На баща ми
(посветено на баща ми, който почина на 30.05.2006)
Стихотворения написах много,
съжалявам - ни едно не бе за теб.
Болките лекувах ги със слово,
често болеше ме от теб.
Каквото и да кажа - превръща се във бреме
и чудя се защо ли пиша и сега,
дали защото отиде си без време,
или сълзите ми попива ги листа?
И ето ме - болезнено ранена,
а знам, че ти не си виновен и сега
не би искал да ме видиш разярена
към нелепата действителност-съдба.
Не можах дори и да ти кажа
едно простичко благодаря,
нито имах шанса да докажа
колко много всъшност те ценя.
И болката може би от там се ражда,
че няма да мога да ти споделя
това, което занапред ме чака,
нито ти показах, че вече съм жена.
Единственото, което мога да ти дам,
е чест, признателност, любов,
ще се гордееш там, където си и знам,
че това желал си цял живот.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ами Тола Всички права запазени
