1 oct 2009, 0:37

На баща ми

  Poesía » Otra
1.3K 0 4

На баща ми по случай 49-ата му годишнина

 Когато сам, или с другари,
 към върховете си вървял,
 ти връх непокорен едва ли
 оставил си - все без провал!

 Ала най-труден за изкачване
 е тоз връх, който си създал.
 Отвес страхотен, без прикачване,
 но упорито си вървял.

 И вече двадесет години
 в слънце и буря ти вървиш.
 Подкрепа и надежда си ни
 и носиш ни, и ни крепиш!


                                               Благодаря ти, тате!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жеко Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...