JamesLaBrie (Жеко) JamesLaBrie (Жеко)
14
1 oct 2009, 0:37

На баща ми

  Poesía » Otra
1.3K 0 4

На баща ми по случай 49-ата му годишнина

 Когато сам, или с другари,
 към върховете си вървял,
 ти връх непокорен едва ли
 оставил си - все без провал!

 Ала най-труден за изкачване
 е тоз връх, който си създал.
 Отвес страхотен, без прикачване,
 но упорито си вървял.

 И вече двадесет години
 в слънце и буря ти вървиш.
 Подкрепа и надежда си ни
 и носиш ни, и ни крепиш!

                                               Благодаря ти, тате!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жеко Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0