На баща ми по случай 49-ата му годишнина
Когато сам, или с другари,
към върховете си вървял,
ти връх непокорен едва ли
оставил си - все без провал!
Ала най-труден за изкачване
е тоз връх, който си създал.
Отвес страхотен, без прикачване,
но упорито си вървял.
И вече двадесет години
в слънце и буря ти вървиш.
Подкрепа и надежда си ни
и носиш ни, и ни крепиш!
Благодаря ти, тате!
© Жеко All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
