1 окт. 2009 г., 00:37

На баща ми

1.3K 0 4

На баща ми по случай 49-ата му годишнина

 Когато сам, или с другари,
 към върховете си вървял,
 ти връх непокорен едва ли
 оставил си - все без провал!

 Ала най-труден за изкачване
 е тоз връх, който си създал.
 Отвес страхотен, без прикачване,
 но упорито си вървял.

 И вече двадесет години
 в слънце и буря ти вървиш.
 Подкрепа и надежда си ни
 и носиш ни, и ни крепиш!


                                               Благодаря ти, тате!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жеко Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...