На баща ми
На баща ми по случай 49-ата му годишнина
Когато сам, или с другари,
към върховете си вървял,
ти връх непокорен едва ли
оставил си - все без провал!
Ала най-труден за изкачване
е тоз връх, който си създал.
Отвес страхотен, без прикачване,
но упорито си вървял.
И вече двадесет години
в слънце и буря ти вървиш.
Подкрепа и надежда си ни
и носиш ни, и ни крепиш!
Благодаря ти, тате!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жеко Всички права запазени
