НА БАЩА МИ
Каква красива пожълтяла снимка,
от времето на твойта младост.
Какви очи! Каква усмивка!
Във погледа ти има много радост.
Косата ти е чак до раменете,
без бръчки е красивото чело.
Достойна муза за добри поети,
но всичко туй отдавна е било.
Изгарям цял щом снимката ти видя,
попадам в някакъв вълшебен сън.
И се усещам, че ще ти завидя,
на твойто място аз защо не съм.
Пораснал си, лишаван страшно много,
познавал чак до кости бедността,
но имал си прекрасно слово,
богатство ти е била мъдростта.
Видял си мама, ти си я харесал,
а тя открила в тебе ценен лек -
един човек живял живот нелесен,
сега сте двама близо четвърт век.
А днес е друго, вече всичко имаш -
една жена, две хубави деца…
Животът не пропуснал да си вземе
и метнал върху тебе старостта.
Макар на младостта си казал сбогом,
в очите ти все още се чете.
Животът грижи ти създавал много,
но дядо ми те смята за дете.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados
