НА БАЩА МИ
Каква красива пожълтяла снимка,
от времето на твойта младост.
Какви очи! Каква усмивка!
Във погледа ти има много радост.
Косата ти е чак до раменете,
без бръчки е красивото чело.
Достойна муза за добри поети,
но всичко туй отдавна е било.
Изгарям цял щом снимката ти видя,
попадам в някакъв вълшебен сън.
И се усещам, че ще ти завидя,
на твойто място аз защо не съм.
Пораснал си, лишаван страшно много,
познавал чак до кости бедността,
но имал си прекрасно слово,
богатство ти е била мъдростта.
Видял си мама, ти си я харесал,
а тя открила в тебе ценен лек -
един човек живял живот нелесен,
сега сте двама близо четвърт век.
А днес е друго, вече всичко имаш -
една жена, две хубави деца…
Животът не пропуснал да си вземе
и метнал върху тебе старостта.
Макар на младостта си казал сбогом,
в очите ти все още се чете.
Животът грижи ти създавал много,
но дядо ми те смята за дете.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
