valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
29 янв. 2007 г., 00:54

НА БАЩА МИ 

  Поэзия
1020 0 9

Каква красива пожълтяла снимка,

от времето на твойта младост.

Какви очи! Каква усмивка!

Във погледа ти има много радост.

 

Косата ти е чак до раменете,

без бръчки е красивото чело.

Достойна муза за добри поети,

но всичко туй отдавна е било.

 

Изгарям цял щом снимката ти видя,

попадам в някакъв вълшебен сън.

И се усещам, че ще ти завидя,

на твойто място аз защо не съм.

 

Пораснал си, лишаван страшно много,

познавал чак до кости бедността,

но имал си прекрасно слово,

богатство ти е била мъдростта.

 

Видял си мама, ти си я харесал,

а тя открила в тебе ценен лек -

един човек живял живот нелесен,

сега сте двама близо четвърт век.

 

А днес е друго, вече всичко имаш -

една жена, две хубави деца…

Животът не пропуснал да си вземе

и метнал върху тебе старостта.

 

Макар на младостта си казал сбогом,

в очите ти все още се чете.

Животът грижи ти създавал много,

но дядо ми те смята за дете.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??