3 oct 2015, 21:22

На Беклемето

469 0 0
НА БЕКЛЕМЕТО

На тънички струйки извира мъглата... Подпалена сякаш гората дими. Във синкава маса се сви планината. А през тъмата досадно ръми...   Кълбото от вятъра бавно се носи, охваща със пръсти и гордия връх... Превзема Балкана с краката си боси, едва си поема по стръмното дъх...
До кости просмуква студената влага. Навъсени зъзнем под стария бор... След малко мъглата на нейде избяга... И пред очите ни блесна простор!
  Разтърси могъщите плещи Балкана! Небето погледна със сини очи. И песни хайдушки гората подхвана... Замилва ни Слънчо със топли лъчи!..

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...