На Беклемето

3 oct 2015, 21:22

Poesía » Del paisaje

297 0 0

НА БЕКЛЕМЕТО

На тънички струйки извира мъглата...

Подпалена сякаш гората дими.

Във синкава маса се сви планината.

А през тъмата досадно ръми...

Кълбото от вятъра бавно се носи,

охваща със пръсти и гордия връх...

Превзема Балкана с краката си боси,

едва си поема по стръмното дъх...

До кости просмуква студената влага.

Навъсени зъзнем под стария бор...

След малко мъглата на нейде избяга...

И пред очите ни блесна простор!

Разтърси могъщите плещи Балкана!

Небето погледна със сини очи.

И песни хайдушки гората подхвана...

Замилва ни Слънчо със топли лъчи!..

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.