3 oct 2015, 21:22

На Беклемето

Poesía » Del paisaje

466 0 0

НА БЕКЛЕМЕТО

На тънички струйки извира мъглата... Подпалена сякаш гората дими. Във синкава маса се сви планината. А през тъмата досадно ръми... Кълбото от вятъра бавно се носи, охваща със пръсти и гордия връх... Превзема Балкана с краката си боси, едва си поема по стръмното дъх...
До кости просмуква студената влага. Навъсени зъзнем под стария бор... След малко мъглата на нейде избяга... И пред очите ни блесна простор!
Разтърси могъщите плещи Балкана! Небето погледна със сини очи. И песни хайдушки гората подхвана... Замилва ни Слънчо със топли лъчи!..

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0