На Беклемето
На тънички струйки извира мъглата... Подпалена сякаш гората дими. Във синкава маса се сви планината. А през тъмата досадно ръми... Кълбото от вятъра бавно се носи, охваща със пръсти и гордия връх... Превзема Балкана с краката си боси, едва си поема по стръмното дъх...
До кости просмуква студената влага. Навъсени зъзнем под стария бор... След малко мъглата на нейде избяга... И пред очите ни блесна простор!
Разтърси могъщите плещи Балкана! Небето погледна със сини очи. И песни хайдушки гората подхвана... Замилва ни Слънчо със топли лъчи!..
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени