Oct 3, 2015, 9:22 PM

На Беклемето

476 0 0
НА БЕКЛЕМЕТО

На тънички струйки извира мъглата... Подпалена сякаш гората дими. Във синкава маса се сви планината. А през тъмата досадно ръми...   Кълбото от вятъра бавно се носи, охваща със пръсти и гордия връх... Превзема Балкана с краката си боси, едва си поема по стръмното дъх...
До кости просмуква студената влага. Навъсени зъзнем под стария бор... След малко мъглата на нейде избяга... И пред очите ни блесна простор!
  Разтърси могъщите плещи Балкана! Небето погледна със сини очи. И песни хайдушки гората подхвана... Замилва ни Слънчо със топли лъчи!..

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...