На Беклемето

Oct 3, 2015, 9:22 PM

Poetry » Landscape

295 0 0

НА БЕКЛЕМЕТО

На тънички струйки извира мъглата...

Подпалена сякаш гората дими.

Във синкава маса се сви планината.

А през тъмата досадно ръми...

Кълбото от вятъра бавно се носи,

охваща със пръсти и гордия връх...

Превзема Балкана с краката си боси,

едва си поема по стръмното дъх...

До кости просмуква студената влага.

Навъсени зъзнем под стария бор...

След малко мъглата на нейде избяга...

И пред очите ни блесна простор!

Разтърси могъщите плещи Балкана!

Небето погледна със сини очи.

И песни хайдушки гората подхвана...

Замилва ни Слънчо със топли лъчи!..

Please sign in with your account so you can comment and vote.