3 окт. 2015 г., 21:22

На Беклемето

477 0 0
НА БЕКЛЕМЕТО

На тънички струйки извира мъглата... Подпалена сякаш гората дими. Във синкава маса се сви планината. А през тъмата досадно ръми...   Кълбото от вятъра бавно се носи, охваща със пръсти и гордия връх... Превзема Балкана с краката си боси, едва си поема по стръмното дъх...
До кости просмуква студената влага. Навъсени зъзнем под стария бор... След малко мъглата на нейде избяга... И пред очите ни блесна простор!
  Разтърси могъщите плещи Балкана! Небето погледна със сини очи. И песни хайдушки гората подхвана... Замилва ни Слънчо със топли лъчи!..

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...