Без теб е скучно петолиние дъгата
и все към нищото в адажио се стича.
А точно мисъл и петнайсет след зората
небето в тъмно-глупав смокинг се облича.
Започва облачно да нервничи отгоре
като неопитен хлапак на първа среща.
А аз съм толкова сама, че му говоря.
Без теб (и млада) самотата се усеща.
Бездомни, дните ми лютят като цигара.
И даже птиците не са, което бяха –
висят по жиците на глуха бас-китара,
която вятърът със пръст докосва плахо. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse