На без петнайсет от тъгата
Без теб е скучно петолиние дъгата
и все към нищото в адажио се стича.
А точно мисъл и петнайсет след зората
небето в тъмно-глупав смокинг се облича.
Започва облачно да нервничи отгоре
като неопитен хлапак на първа среща.
А аз съм толкова сама, че му говоря.
Без теб (и млада) самотата се усеща.
Бездомни, дните ми лютят като цигара.
И даже птиците не са, което бяха –
висят по жиците на глуха бас-китара,
която вятърът със пръст докосва плахо.
Без теб животът ми наопаки минава,
безпътни мисли се разбиват по стъклата.
Не е нарочно тъжно. Просто съм такава –
една жена на „без петнайсет” от тъгата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепа Петрунова Всички права запазени
