daizy-crazy (Пепа Петрунова)
139 644
14.06.2012 г., 9:40 ч.

На без петнайсет от тъгата 

  Поезия » Друга
1250 1 21

Без теб е скучно петолиние дъгата
и все към нищото в адажио се стича.
А точно мисъл и петнайсет след зората
небето в тъмно-глупав смокинг се облича.

Започва облачно да нервничи отгоре
като неопитен хлапак на първа среща.
А аз съм толкова сама, че му говоря.
Без теб (и млада) самотата се усеща.

Бездомни, дните ми лютят като цигара.
И даже птиците не са, което бяха –
висят по жиците на глуха бас-китара,
която вятърът със пръст докосва плахо.

Без теб животът ми наопаки минава,
безпътни мисли се разбиват по стъклата.
Не е нарочно тъжно. Просто съм такава –
една жена на „без петнайсет” от тъгата.

 

© Пепа Петрунова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??