14 ago 2010, 11:43

На бездушните

  Poesía
1.1K 0 19

Светът се обърка

Светът се забърка

Каша голяма

Навсякъде стана

Метла и в казана

Да врат в катрана

Да тегне забрава

Светът полудява

Алчност и злоба

Обиди тегоба

Фалш и тревога

Скръб изнемога

Дебнат отвсякъде

Идват отнякъде...

Пълзят по телата

Завземат душата

Ограбват земята

изпразват сърцата

И тесен е двора 

От ледени хора

Угасва огнище

И се ражда бунище

Земята се свива

Душата изстива

Боклук ни зарива

Слънцето скрива

Любовта... не убива

Има я...

Още е жива...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Неочакван финал,но пък...прекрасен!
  • сложих си го във Фейсбук, Любо.Поздрави!
  • Любовта не убива, приятелю, тя облагородава душите ни и ни кара да се чувстваме живи. Щастлив е този, който е благословен да обича и да бъде обичан.
  • Поздрав Селвер има ли я има ни и нас!!!
  • Иве благодаря!!!
    Довереница за мен е чест ,автор като теб да е на моята страничка...Благодаря от душа!!!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...