14 ago 2010, 11:43

На бездушните

  Poesía
1.1K 0 19

Светът се обърка

Светът се забърка

Каша голяма

Навсякъде стана

Метла и в казана

Да врат в катрана

Да тегне забрава

Светът полудява

Алчност и злоба

Обиди тегоба

Фалш и тревога

Скръб изнемога

Дебнат отвсякъде

Идват отнякъде...

Пълзят по телата

Завземат душата

Ограбват земята

изпразват сърцата

И тесен е двора 

От ледени хора

Угасва огнище

И се ражда бунище

Земята се свива

Душата изстива

Боклук ни зарива

Слънцето скрива

Любовта... не убива

Има я...

Още е жива...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Неочакван финал,но пък...прекрасен!
  • сложих си го във Фейсбук, Любо.Поздрави!
  • Любовта не убива, приятелю, тя облагородава душите ни и ни кара да се чувстваме живи. Щастлив е този, който е благословен да обича и да бъде обичан.
  • Поздрав Селвер има ли я има ни и нас!!!
  • Иве благодаря!!!
    Довереница за мен е чест ,автор като теб да е на моята страничка...Благодаря от душа!!!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....