Aug 14, 2010, 11:43 AM

На бездушните

  Poetry
1.1K 0 19

Светът се обърка

Светът се забърка

Каша голяма

Навсякъде стана

Метла и в казана

Да врат в катрана

Да тегне забрава

Светът полудява

Алчност и злоба

Обиди тегоба

Фалш и тревога

Скръб изнемога

Дебнат отвсякъде

Идват отнякъде...

Пълзят по телата

Завземат душата

Ограбват земята

изпразват сърцата

И тесен е двора 

От ледени хора

Угасва огнище

И се ражда бунище

Земята се свива

Душата изстива

Боклук ни зарива

Слънцето скрива

Любовта... не убива

Има я...

Още е жива...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомир Деничин All rights reserved.

Comments

Comments

  • Неочакван финал,но пък...прекрасен!
  • сложих си го във Фейсбук, Любо.Поздрави!
  • Любовта не убива, приятелю, тя облагородава душите ни и ни кара да се чувстваме живи. Щастлив е този, който е благословен да обича и да бъде обичан.
  • Поздрав Селвер има ли я има ни и нас!!!
  • Иве благодаря!!!
    Довереница за мен е чест ,автор като теб да е на моята страничка...Благодаря от душа!!!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...