Aug 14, 2010, 11:43 AM

На бездушните

  Poetry
1.1K 0 19

Светът се обърка

Светът се забърка

Каша голяма

Навсякъде стана

Метла и в казана

Да врат в катрана

Да тегне забрава

Светът полудява

Алчност и злоба

Обиди тегоба

Фалш и тревога

Скръб изнемога

Дебнат отвсякъде

Идват отнякъде...

Пълзят по телата

Завземат душата

Ограбват земята

изпразват сърцата

И тесен е двора 

От ледени хора

Угасва огнище

И се ражда бунище

Земята се свива

Душата изстива

Боклук ни зарива

Слънцето скрива

Любовта... не убива

Има я...

Още е жива...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомир Деничин All rights reserved.

Comments

Comments

  • Неочакван финал,но пък...прекрасен!
  • сложих си го във Фейсбук, Любо.Поздрави!
  • Любовта не убива, приятелю, тя облагородава душите ни и ни кара да се чувстваме живи. Щастлив е този, който е благословен да обича и да бъде обичан.
  • Поздрав Селвер има ли я има ни и нас!!!
  • Иве благодаря!!!
    Довереница за мен е чест ,автор като теб да е на моята страничка...Благодаря от душа!!!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...