25 dic 2009, 0:26  

На безименната височина 

  Poesía » Civil
2012 0 7
Гореше борът с кървав пламък,
оттатък залезът гори
и оцеляхме трима само
от осемнадесет бойци.
Прегърнахте я вие, братя,
земята родна с вик стаен
в селцето с нищо непознато
на хълм безимен и свещен.
Светлее падаща ракета
като догаряща звезда.
Картината на боя сетен
ще ни остане до смъртта. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??