Dec 25, 2009, 12:26 AM  

На безименната височина 

  Poetry » Civilian
2013 0 7
Гореше борът с кървав пламък,
оттатък залезът гори
и оцеляхме трима само
от осемнадесет бойци.
Прегърнахте я вие, братя,
земята родна с вик стаен
в селцето с нищо непознато
на хълм безимен и свещен.
Светлее падаща ракета
като догаряща звезда.
Картината на боя сетен
ще ни остане до смъртта. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Random works
: ??:??