На безименната височина
Гореше борът с кървав пламък,
оттатък залезът гори
и оцеляхме трима само
от осемнадесет бойци.
Прегърнахте я вие, братя,
земята родна с вик стаен
в селцето с нищо непознато
на хълм безимен и свещен.
Светлее падаща ракета
като догаряща звезда.
Картината на боя сетен
ще ни остане до смъртта.
И тези яростни атаки
ще ни напомнят ден след ден
селцето с нищо непознато
на хълм безимен и свещен.
Нападаха ни Месершмити
с неистов вой, картеч и гръм,
но оцеляхме сред скалите
и наш остана онзи хълм.
Че в бой се раждаше мечтата,
с мечта бе всеки запленен
в селцето с нищо непознато
на хълм безимен и свещен.
Сънувам още боевете
и вас, другари фронтови,
землянката ни как просветва
от взрив и борът как гори.
И сякаш тук сте, пред атака,
заели фронт около мен
в селцето с нищо непознато
на хълм безимен и свещен.
Превод от руски език
НА БЕЗЬIМЯННОЙ ВЬIСОТЕ
(Песен от филма "Тишина")
Текст: М. Матусовски Музика: В. Баснер
Горела роща под горою
и в месте с ней горел закат...
Нас оставалос только трое
из восемнадцати ребят.
Как много их, друзей хороших,
лежать, осталось в темноте
у незнакомого поселка,
на безьiмянной всоте.
Светилась, падая, ракета,
как догоревшая звезда.
Кто хоть однаждьi видет ето,
тот не забудет никогда.
Он не забудет, не забудет
атаки яростньiе те
у незнакомого поселка
на безьiмянной вьiсоте.
Над нами "мессерьi" кружили,
и бьiло видно словно днем.
Но толко крепче мьi дружили
под перекресньiм артогнем.
И как бьi трудно ни бьiвало,
тьi верен бьiл своей мечте
у незнакомого поселка,
на безьiмянной вьiсоте.
Мне часто снятся все ребята -
друзья моих военньiх дней,
землянка наша в три наката,
сосна,сгоревшая над ней.
Как будто вновь, я вместе с ними
стою на огненной черте
у незнакомого поселка,
на безьiмянной вьiсоте.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
