13 dic 2007, 15:57

На Боби

1K 0 2
А до вчера не знаех какво е любов,
мислех, че само говорят за нея,
но кажи ми дали си готов
с теб да я изживея.
Да се върнем назад -
там където се запознахме
и открихме нов свят -
красив и богат,
там душите си сляхме,
там в мечтите си заживяхме.
И бяхме само двамата...
докоснах те, а ти ми отвърна,
разплаках се, а ти ме прегърна
и сгушена в теб се отпуснах,
не мислех за нищо, летях
и едва тогава успях
без страх в живота си да препускам
.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Микова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...