13 dic 2007, 15:57

На Боби

1K 0 2
А до вчера не знаех какво е любов,
мислех, че само говорят за нея,
но кажи ми дали си готов
с теб да я изживея.
Да се върнем назад -
там където се запознахме
и открихме нов свят -
красив и богат,
там душите си сляхме,
там в мечтите си заживяхме.
И бяхме само двамата...
докоснах те, а ти ми отвърна,
разплаках се, а ти ме прегърна
и сгушена в теб се отпуснах,
не мислех за нищо, летях
и едва тогава успях
без страх в живота си да препускам
.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Микова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....