13 дек. 2007 г., 15:57

На Боби

1K 0 2
А до вчера не знаех какво е любов,
мислех, че само говорят за нея,
но кажи ми дали си готов
с теб да я изживея.
Да се върнем назад -
там където се запознахме
и открихме нов свят -
красив и богат,
там душите си сляхме,
там в мечтите си заживяхме.
И бяхме само двамата...
докоснах те, а ти ми отвърна,
разплаках се, а ти ме прегърна
и сгушена в теб се отпуснах,
не мислех за нищо, летях
и едва тогава успях
без страх в живота си да препускам
.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Микова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...