13.12.2007 г., 15:57

На Боби

1K 0 2
А до вчера не знаех какво е любов,
мислех, че само говорят за нея,
но кажи ми дали си готов
с теб да я изживея.
Да се върнем назад -
там където се запознахме
и открихме нов свят -
красив и богат,
там душите си сляхме,
там в мечтите си заживяхме.
И бяхме само двамата...
докоснах те, а ти ми отвърна,
разплаках се, а ти ме прегърна
и сгушена в теб се отпуснах,
не мислех за нищо, летях
и едва тогава успях
без страх в живота си да препускам
.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Микова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...