22 may 2012, 19:52

На босилек ми мирише...

1.6K 2 10

На босилек ми мирише -

вдъхновено-еротично.

Мисля ода да напиша,

по махленски еротична:


Пуетес и пуетеса,

на бостана сред лехите.

Тя трева с мотика тèса,

той я пази от мухите.


Чуруликат разни твари,

и космати, и пернати.

На ята жужат комари,

вятър кукуруза клати.


Слънчогледите отсреща

сякаш Гог ги е рисувал.

И баирът лис се блещи,

косопада си умува.


Но, не щеш ли, замириса

на босилек ерогенно...

Стихоплетът се улиса

и нагонът му го емна.


И насред бостана с дини,

с тикви жълти и кратуни,

Пуетесът - баш мискинин,

пуетесата търкули.


Тъй в босилковото ложе,

под небето на природа,

свърши с понадрана кожа

еротичната ми ода.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • мен на пролет ми мирише, още мъничко остана,
    с поетична слънчодиря се разбужда и бостана... мерси за усмивката, Митко
  • Добре, че не е дошъл бостанджията
  • И вятърът ти е много загорял. Харесва ми.
  • Разсмя ме с този твой босилек.Поздрав!
  • Кой каквото ще да пише -
    вдъхновено, еротично...
    Тоз босилек тук мирише
    пародийно и комично

    Разсмя ме, Митко! Бива си те в сатирата

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...