22.05.2012 г., 19:52

На босилек ми мирише...

1.6K 2 10

На босилек ми мирише -

вдъхновено-еротично.

Мисля ода да напиша,

по махленски еротична:


Пуетес и пуетеса,

на бостана сред лехите.

Тя трева с мотика тèса,

той я пази от мухите.


Чуруликат разни твари,

и космати, и пернати.

На ята жужат комари,

вятър кукуруза клати.


Слънчогледите отсреща

сякаш Гог ги е рисувал.

И баирът лис се блещи,

косопада си умува.


Но, не щеш ли, замириса

на босилек ерогенно...

Стихоплетът се улиса

и нагонът му го емна.


И насред бостана с дини,

с тикви жълти и кратуни,

Пуетесът - баш мискинин,

пуетесата търкули.


Тъй в босилковото ложе,

под небето на природа,

свърши с понадрана кожа

еротичната ми ода.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • мен на пролет ми мирише, още мъничко остана,
    с поетична слънчодиря се разбужда и бостана... мерси за усмивката, Митко
  • Добре, че не е дошъл бостанджията
  • И вятърът ти е много загорял. Харесва ми.
  • Разсмя ме с този твой босилек.Поздрав!
  • Кой каквото ще да пише -
    вдъхновено, еротично...
    Тоз босилек тук мирише
    пародийно и комично

    Разсмя ме, Митко! Бива си те в сатирата

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...