22 мая 2012 г., 19:52

На босилек ми мирише...

1.6K 2 10

На босилек ми мирише -

вдъхновено-еротично.

Мисля ода да напиша,

по махленски еротична:


Пуетес и пуетеса,

на бостана сред лехите.

Тя трева с мотика тèса,

той я пази от мухите.


Чуруликат разни твари,

и космати, и пернати.

На ята жужат комари,

вятър кукуруза клати.


Слънчогледите отсреща

сякаш Гог ги е рисувал.

И баирът лис се блещи,

косопада си умува.


Но, не щеш ли, замириса

на босилек ерогенно...

Стихоплетът се улиса

и нагонът му го емна.


И насред бостана с дини,

с тикви жълти и кратуни,

Пуетесът - баш мискинин,

пуетесата търкули.


Тъй в босилковото ложе,

под небето на природа,

свърши с понадрана кожа

еротичната ми ода.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Никифоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • мен на пролет ми мирише, още мъничко остана,
    с поетична слънчодиря се разбужда и бостана... мерси за усмивката, Митко
  • Добре, че не е дошъл бостанджията
  • И вятърът ти е много загорял. Харесва ми.
  • Разсмя ме с този твой босилек.Поздрав!
  • Кой каквото ще да пише -
    вдъхновено, еротично...
    Тоз босилек тук мирише
    пародийно и комично

    Разсмя ме, Митко! Бива си те в сатирата

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...