22 ago 2021, 20:58

На брат ми

  Poesía
1.1K 0 0

Тече, все още, твойта бурна кръв в мене, брат,
все тъй силна и обхватна!
 

Страшен и уродлив бе тоя свят,
свят на омраза и горчилка непонятна.
 

И нашта жлъч се впи в него, и отвърна му,
със зъбите си страшни, ловки,
 

Отвърна на инат, напук, на страшната му злоба,
ала в бурята му ти отстъпи, брат, в бурята му ти отстъпи…
 

И с усмивка кротка си замина,
а аз оставам и съм тук да моля Бога до амина,
за Неговата милост, брат, за Неговата прошка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...