22 ago 2021, 20:58

На брат ми

  Poesía
1.1K 0 0

Тече, все още, твойта бурна кръв в мене, брат,
все тъй силна и обхватна!
 

Страшен и уродлив бе тоя свят,
свят на омраза и горчилка непонятна.
 

И нашта жлъч се впи в него, и отвърна му,
със зъбите си страшни, ловки,
 

Отвърна на инат, напук, на страшната му злоба,
ала в бурята му ти отстъпи, брат, в бурята му ти отстъпи…
 

И с усмивка кротка си замина,
а аз оставам и съм тук да моля Бога до амина,
за Неговата милост, брат, за Неговата прошка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...