Aug 22, 2021, 8:58 PM

На брат ми

  Poetry
1.1K 0 0

Тече, все още, твойта бурна кръв в мене, брат,
все тъй силна и обхватна!
 

Страшен и уродлив бе тоя свят,
свят на омраза и горчилка непонятна.
 

И нашта жлъч се впи в него, и отвърна му,
със зъбите си страшни, ловки,
 

Отвърна на инат, напук, на страшната му злоба,
ала в бурята му ти отстъпи, брат, в бурята му ти отстъпи…
 

И с усмивка кротка си замина,
а аз оставам и съм тук да моля Бога до амина,
за Неговата милост, брат, за Неговата прошка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...