Тече, все още, твойта бурна кръв в мене, брат,
все тъй силна и обхватна!
Страшен и уродлив бе тоя свят,
свят на омраза и горчилка непонятна.
И нашта жлъч се впи в него, и отвърна му,
със зъбите си страшни, ловки,
Отвърна на инат, напук, на страшната му злоба,
ала в бурята му ти отстъпи, брат, в бурята му ти отстъпи…
И с усмивка кротка си замина,
а аз оставам и съм тук да моля Бога до амина,
за Неговата милост, брат, за Неговата прошка.
© Александър Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
Всички сме в канавката, но някои от нас гледат към звездите »