21 mar 2007, 1:19

На брат ми

  Poesía
4.6K 0 3

Различни от земята до небето,
аз - вкъщи, ти - по пътищата все,
аз - примерна, а ти - детето,
което не обича да чете!
Ти - див и неспокоен, аз - душица,
дори не си говорехме със дни,
ти - двойки, аз пък все шестици,
пестях, ти - вечно без пари!
Аз криех се в мечти и книги,
а ти навън - във пакости, игри,
аз - всичко с труд постигах,
а ти - с куршуми и стрели!
На татко - непристъпната душа,
на майка е инатът и мечтите,
един от нас дори и не успя
от тях да смогне да се скрие.
И двамата сме бягали обаче
от все едни и същи болки!
И в този дълъг бяг си знаем, че
ни чакат още много обиколки!
И заприличваме си с времето,
все повече със всеки ден!
съзираме по-ясно отражението
аз - в теб, а ти - във мен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Разкошен е!!!
    Сякаш видях себе си и сестра си в него!
    Благодаря ти!
    Бъдете живи и здрави!
  • Страхотно е и аз се опитах да напиша стихче за брат си,но не стана така истинско като твоето!!
  • Много хубав стих, Катя!!! Поздрави!!!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...