21.03.2007 г., 1:19

На брат ми

4.6K 0 3

Различни от земята до небето,
аз - вкъщи, ти - по пътищата все,
аз - примерна, а ти - детето,
което не обича да чете!
Ти - див и неспокоен, аз - душица,
дори не си говорехме със дни,
ти - двойки, аз пък все шестици,
пестях, ти - вечно без пари!
Аз криех се в мечти и книги,
а ти навън - във пакости, игри,
аз - всичко с труд постигах,
а ти - с куршуми и стрели!
На татко - непристъпната душа,
на майка е инатът и мечтите,
един от нас дори и не успя
от тях да смогне да се скрие.
И двамата сме бягали обаче
от все едни и същи болки!
И в този дълъг бяг си знаем, че
ни чакат още много обиколки!
И заприличваме си с времето,
все повече със всеки ден!
съзираме по-ясно отражението
аз - в теб, а ти - във мен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Разкошен е!!!
    Сякаш видях себе си и сестра си в него!
    Благодаря ти!
    Бъдете живи и здрави!
  • Страхотно е и аз се опитах да напиша стихче за брат си,но не стана така истинско като твоето!!
  • Много хубав стих, Катя!!! Поздрави!!!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...