***
Не човек, а слънце за мене беше
и хранех се от твоята душа!!!
Нежен огън в сърцето ми гореше,
ала с грохот падна черна тъмнина...
Не искам вече аз да чакам!
Не искам само спомен да си ти!
Не мога без сънища да лягам!
Не мога да прогледна без твоите очи!
© Емануела Иванова Todos los derechos reservados