7 jun 2008, 17:48

На братовчедка ми

  Poesía » Otra
1.4K 0 3

Бохем или страдалец е човекът

във своя кратък жизнен път?

Щастлив, нещастен, но обсебен

в кръговрата на света.

 

Единствено с човешка мисия

да бъде всеотдаен, нужен,

творящ любов като стихия,

дал на всеки дял заслужен.

 

Това е нашето призвание,

да печелим или да губим

и в своето съществувание

себе си да не загубим.

                                                      

А изворът живот ще продължава

и ний чрез него ще творим

и това, което всеки заслужава

за себе си сами ще сътвори...

                                                                       "из цикъла акро"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гинка Любенова Косева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...