Jun 7, 2008, 5:48 PM

На братовчедка ми

  Poetry » Other
1.4K 0 3

Бохем или страдалец е човекът

във своя кратък жизнен път?

Щастлив, нещастен, но обсебен

в кръговрата на света.

 

Единствено с човешка мисия

да бъде всеотдаен, нужен,

творящ любов като стихия,

дал на всеки дял заслужен.

 

Това е нашето призвание,

да печелим или да губим

и в своето съществувание

себе си да не загубим.

                                                      

А изворът живот ще продължава

и ний чрез него ще творим

и това, което всеки заслужава

за себе си сами ще сътвори...

                                                                       "из цикъла акро"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гинка Любенова Косева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...