17 ago 2005, 16:28

На брега

Poesía

959 0 2

Той стоеше на брега -
отронено парче
от близката скала...

Край нея само вятърът
премина
преди на раменете й
да спре
прелитащия гларус
с крясък.

Звукът му с поглед
укроти
и после
го превърна в ехо...

Така успя да израсте
във форма
без лице -
до него,
а крясъкът
превръщаше във песен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

joanna_vas (Йоанна)

Овековечаване и израстване като дух и форма, за която не съществува видимото, а същността в сърцевината ... Благодаря

2005-08-18T18:23:30+03:00
Dimi (Дими Фильова)

Овековечаване. Хубаво е, Йоанна!

2005-08-18T10:58:28+03:00

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0