17 ago 2005, 16:28

На брега

Poesía

954 0 2

Той стоеше на брега -
отронено парче
от близката скала...

Край нея само вятърът
премина
преди на раменете й
да спре
прелитащия гларус
с крясък.

Звукът му с поглед
укроти
и после
го превърна в ехо...

Така успя да израсте
във форма
без лице -
до него,
а крясъкът
превръщаше във песен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

joanna_vas (Йоанна)

Овековечаване и израстване като дух и форма, за която не съществува видимото, а същността в сърцевината ... Благодаря

2005-08-18T18:23:30+03:00
Dimi (Дими Фильова)

Овековечаване. Хубаво е, Йоанна!

2005-08-18T10:58:28+03:00

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0