joanna_vas (Йоанна) joanna_vas (Йоанна)
223
Aug 17, 2005, 4:28 PM

На брега

  Poetry
953 0 2

Той стоеше на брега -
отронено парче
от близката скала...

Край нея само вятърът
премина
преди на раменете й
да спре
прелитащия гларус
с крясък.

Звукът му с поглед
укроти
и после
го превърна в ехо...

Така успя да израсте
във форма
без лице -
до него,
а крясъкът
превръщаше във песен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • joanna_vas (Йоанна)
    joanna_vas (Йоанна)
    Овековечаване и израстване като дух и форма, за която не съществува видимото, а същността в сърцевината ... Благодаря
  • Dimi (Дими Фильова)
    Dimi (Дими Фильова)
    Овековечаване. Хубаво е, Йоанна!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0