17.08.2005 г., 16:28 ч.

На брега 

  Поезия
724 0 2

Той стоеше на брега -
отронено парче
от близката скала...

Край нея само вятърът
премина
преди на раменете й
да спре
прелитащия гларус
с крясък.

Звукът му с поглед
укроти
и после
го превърна в ехо...

Така успя да израсте
във форма
без лице -
до него,
а крясъкът
превръщаше във песен.

© Йоанна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Овековечаване и израстване като дух и форма, за която не съществува видимото, а същността в сърцевината ... Благодаря
  • Овековечаване. Хубаво е, Йоанна!
Предложения
: ??:??