geni24 (Евгения Георгиева)
202 615
13 abr 2010, 10:22

На брега 

  Poesía » De amor
676 0 5

Сама съм на пустия бряг,

морето следите ми слива

с вълните във шеметен бяг,

а слънцето бавно се скрива.



Последни червени отблясъци

процеждат се, бавно се стапят,

обагрят златистите пясъци,

във синия здрач се потапят.



Вдишвам, поглъщам  прибоя,

с очакване сплитам го нежно,

с надежда, че там, след завоя,

ти ще ме спреш неизбежно.



Че може би там, след завоя,

времето, някак заспало,

е взело в прегръдката своя

бляна за ново начало.

© Евгения Георгиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Картината е нарисувана с нежност, има идея, има усещане за реална драма. Красив стих. Получила се е магията на поезията! Поздрав!
  • Благодаря на всички за коментарите!
  • много нежно и красиво редовете при писане ти се местят също като при мен така и не се научих
  • Браво!
  • "Че може би там, след завоя,

    времето, някак заспало,

    е взело в прегръдката своя

    бляна за ново начало."

    Началото е стихът...Енергията му е силна и няма да си сама!Пиши!!!
Propuestas
: ??:??