13 апр. 2010 г., 10:22
Сама съм на пустия бряг,
морето следите ми слива
с вълните във шеметен бяг,
а слънцето бавно се скрива.
Последни червени отблясъци
процеждат се, бавно се стапят,
обагрят златистите пясъци,
във синия здрач се потапят.
Вдишвам, поглъщам прибоя,
с очакване сплитам го нежно,
с надежда, че там, след завоя,
ти ще ме спреш неизбежно. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация