13.04.2010 г., 10:22 ч.

На брега 

  Поезия » Любовна
4.8 / 4
722 0 5

Сама съм на пустия бряг,

морето следите ми слива

с вълните във шеметен бяг,

а слънцето бавно се скрива.



Последни червени отблясъци

процеждат се, бавно се стапят,

обагрят златистите пясъци,

във синия здрач се потапят.



Вдишвам, поглъщам  прибоя,

с очакване сплитам го нежно,

с надежда, че там, след завоя,

ти ще ме спреш неизбежно.



Че може би там, след завоя,

времето, някак заспало,

е взело в прегръдката своя

бляна за ново начало.

© Евгения Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...
  • Ще се срути небето всеки момент, ще се срути, окото му няма да мигне. Помътня като дяволска глътка а...
  • Апостоле, ще помълчим пред теб. Тъй шумно е човешкото ни време. Търкаля се в безкрайния си жлеб от х...

Още произведения »