На брега
Сама съм на пустия бряг,
морето следите ми слива
с вълните във шеметен бяг,
а слънцето бавно се скрива.
Последни червени отблясъци
процеждат се, бавно се стапят,
обагрят златистите пясъци,
във синия здрач се потапят.
Вдишвам, поглъщам прибоя,
с очакване сплитам го нежно,
с надежда, че там, след завоя,
ти ще ме спреш неизбежно.
Че може би там, след завоя,
времето, някак заспало,
е взело в прегръдката своя
бляна за ново начало.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Георгиева Всички права запазени
