16 sept 2024, 11:41

На брега на морето

724 0 0

На брега на морето
- на последната скалà
почивам напълно и
си ближа тихо раните.
Тук - където
съм обгърнат в самота,
а компания ми правят
само кормораните.

Но въпреки всичко -
аз съм някак си щастлив,
макар и изтръгнат
от земята като корен,
се радвам на всеки миг -
сладък или горчив,
тихо отбелязан в този
написан спомен.

В постепенно настъпващата
лирическа тъга
аз зная, че времето ми
бързичко изтича.
Обвит в тънките нишки
на обгръщащата ме мъгла,
аз споделям на морето
колко много го обичам.

Като залеза потъвам -
във вълните със плясък,
седя за последно
на мястото където
водата танцува
в целия си блясък
съзерцавана от мен -
на брега на морето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венцислав Хинкински Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...