16 сент. 2024 г., 11:41

На брега на морето

723 0 0

На брега на морето
- на последната скалà
почивам напълно и
си ближа тихо раните.
Тук - където
съм обгърнат в самота,
а компания ми правят
само кормораните.

Но въпреки всичко -
аз съм някак си щастлив,
макар и изтръгнат
от земята като корен,
се радвам на всеки миг -
сладък или горчив,
тихо отбелязан в този
написан спомен.

В постепенно настъпващата
лирическа тъга
аз зная, че времето ми
бързичко изтича.
Обвит в тънките нишки
на обгръщащата ме мъгла,
аз споделям на морето
колко много го обичам.

Като залеза потъвам -
във вълните със плясък,
седя за последно
на мястото където
водата танцува
в целия си блясък
съзерцавана от мен -
на брега на морето.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венцислав Хинкински Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...