16 сент. 2024 г., 11:41

На брега на морето

720 0 0

На брега на морето
- на последната скалà
почивам напълно и
си ближа тихо раните.
Тук - където
съм обгърнат в самота,
а компания ми правят
само кормораните.

Но въпреки всичко -
аз съм някак си щастлив,
макар и изтръгнат
от земята като корен,
се радвам на всеки миг -
сладък или горчив,
тихо отбелязан в този
написан спомен.

В постепенно настъпващата
лирическа тъга
аз зная, че времето ми
бързичко изтича.
Обвит в тънките нишки
на обгръщащата ме мъгла,
аз споделям на морето
колко много го обичам.

Като залеза потъвам -
във вълните със плясък,
седя за последно
на мястото където
водата танцува
в целия си блясък
съзерцавана от мен -
на брега на морето.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венцислав Хинкински Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...