16 сент. 2024 г., 11:41

На брега на морето

727 0 0

На брега на морето
- на последната скалà
почивам напълно и
си ближа тихо раните.
Тук - където
съм обгърнат в самота,
а компания ми правят
само кормораните.

Но въпреки всичко -
аз съм някак си щастлив,
макар и изтръгнат
от земята като корен,
се радвам на всеки миг -
сладък или горчив,
тихо отбелязан в този
написан спомен.

В постепенно настъпващата
лирическа тъга
аз зная, че времето ми
бързичко изтича.
Обвит в тънките нишки
на обгръщащата ме мъгла,
аз споделям на морето
колко много го обичам.

Като залеза потъвам -
във вълните със плясък,
седя за последно
на мястото където
водата танцува
в целия си блясък
съзерцавана от мен -
на брега на морето.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венцислав Хинкински Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...