Sep 16, 2024, 11:41 AM

На брега на морето

722 0 0

На брега на морето
- на последната скалà
почивам напълно и
си ближа тихо раните.
Тук - където
съм обгърнат в самота,
а компания ми правят
само кормораните.

Но въпреки всичко -
аз съм някак си щастлив,
макар и изтръгнат
от земята като корен,
се радвам на всеки миг -
сладък или горчив,
тихо отбелязан в този
написан спомен.

В постепенно настъпващата
лирическа тъга
аз зная, че времето ми
бързичко изтича.
Обвит в тънките нишки
на обгръщащата ме мъгла,
аз споделям на морето
колко много го обичам.

Като залеза потъвам -
във вълните със плясък,
седя за последно
на мястото където
водата танцува
в целия си блясък
съзерцавана от мен -
на брега на морето.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венцислав Хинкински All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...